Неправилното седене при децата, как да го коригираме?

Сигурно вече няма човек, който да не е чувал поне веднъж, че седенето и най-вече продължителното седене е изключително неблагоприятно за здравето.

Нещо, което обаче мнозина не знаят или поне не знаят защо – е неблагоприятното  влияние от  така наречената  w-позиция при седеж. Типичното за нея е, че при заемането ѝ краката са свити покрай тялото по такъв начин, че тялото остава да седи по средата, а стъпалата сочат встрани. Погледната отгоре, позицията на краката наподобява английската буква w, откъдето идва и наименованието ѝ.

Характерно за тази поза е, че навикът за заемането ѝ се появява още в най-ранна детска възраст, непосредствено след като бебетата започнат да лазят. Когато започнат да правят първите си “крачки” в лазенето, малките човечета неминуемо се изморяват. Най-лесно и стабилно за тях в тази ситуация се оказва именно сядането с отвеждане на двете крачета встрани, което впоследствие се затвърждава и остава предпочитана поза при седеж. Тъй като ръчичките на децата остават свободни (не е нужно да поддържат горната част на тялото като при лазенето), а тялото им е в относително стабилно положение, това ги стимулира да избират именно тази позиция в ежедневието и при игра.

Много хора биха се учудили и биха се запитали какво в тази поза може да е чак пък толкова неблагоприятно?

Заемайки тази позиция, малките палавници поставят тазобедрените си стави в т.нар. вътрешна ротация, в резултат на което много често като деца, а по-късно и като възрастни  силно се ограничава възможността за външна ротация. Вследствие на това сухожилията и мускулите на външните ротатори са напрегнати и не позволяват заемането на оптимална позиция в тазобедрените стави. Тази ограничена възможност се дължи също така и на факта, че при заемането на w-позата мускулите по външната страна на ханша и бедрата не са ангажирани активно, а това води до тяхната слабост. Тези деца/възрастни винаги може да бъдат разпознати по това, че стъпалата и  коленете им са завъртени едни към други. Особено добре това се забелязва при ходене.

Освен споменатите проблеми в тазобедрените стави заемането на тази поза е придружено и от други. Те са свързани с отслабена мускулатура на горната част на тялото, дължаща се на липсата на усилие, което детето трябва да прояви при телодържането си. Това се получава вследствие на липсата на усилие, необходимо на  детето, за  да достига определени предмети. Например при т.нар. сядане по турски или с изправени напред крачета, за да достигне до определена играчка, детето трябва да ангажира мускулите на торса, за да остане стабилно – нещо, което не е необходимо да направи при w-позицията, защото положението на крачетата встрани му го   осигурява.

За повечето родители и възпитатели сядането по този начин обикновено не е от особена важност,   въпреки че – както стана ясно, последствията, съпровождащи тази позиция, са изключително неблагоприятни, а отучването и промяната на стереотипа на седене много трудно подлежат на корекции в по-напреднала възраст.

За да избегнете тези проблеми и за да помогете на детето да изгради правилен стереотип на седеж и телодържане, обръщайте внимание още от най-ранна детска ръзраст на тенденциите и предпочитанията му при игра и в ежедевието. Ако има склонност да завърта крачетата си навън при седеж, започнете да коригирате позата му като постоянно му обяснявате как е правилно да се сяда и защо. Помагайте му като променята позата му колкото се може по-често, така че да  не заема една и съща позиция за продължително време. Оставяйте малките палавници да ходят боси по различни (безопасни) повърхности, така че крачетата им да свикват с преодоляването на неравности – по този начин ще подобрят баланса си, а и ще свикнат да запазват равновесие в подобни ситуации.